Моят самолет
Летят като комари самолетите
и светлини-жила те впиват в мен.
Ужасно скъпи са сега билетите.
Финансово съм хилав и зелен.
Очите ме сърбят от проследяване,
а мисълта след всички тях лети.
Защо съм тук? Дали не ме забравиха?
В главата миксер спомени върти.
Тук моята килия е отключена
и сам да не побегна се следя.
И на това успях да се науча:
да имам, а да нямам свобода.
От сухото небе звездите парят.
Защо не мога сам да полетя?
Задавя ме поредната цигара.
Как искам да си бъда у дома...
И празниците в тъжник се превръщат.
Тук казват, че е всичко на късмет.
Сънят красив при моя син ме връща.
Сънят сега е моят самолет.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
