slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
14 ago 2011, 15:14

Моят стих

  Poesía » Otra
636 0 3

 

Когато ми е тъпо и нелепо -

със повод

или без да знам защо,

повиквам моя стих и в него леко

изливам болка, горест

и тегло.

 

И той откликне и ми заговори -

съчувства ми,

съветва ме с добро,

вратата на сърцето ми отвори

и влезе в него, чист

като сребро...

 

Любими мой, приятел и спасител,

мой съдник, изповедник,

храм свещен -

ти всичко с мен си поделил,

изпитал...

Дано си с мен до сетния ми ден!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0