Моят стих
Когато ми е тъпо и нелепо -
със повод
или без да знам защо,
повиквам моя стих и в него леко
изливам болка, горест
и тегло.
И той откликне и ми заговори -
съчувства ми,
съветва ме с добро,
вратата на сърцето ми отвори
и влезе в него, чист
като сребро...
Любими мой, приятел и спасител,
мой съдник, изповедник,
храм свещен -
ти всичко с мен си поделил,
изпитал...
Дано си с мен до сетния ми ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
