slava82 (Славка Любенова)
207 2
Aug 14, 2011, 3:14 PM

Моят стих 

  Poetry » Other
494 0 3

 

Когато ми е тъпо и нелепо -

със повод

или без да знам защо,

повиквам моя стих и в него леко

изливам болка, горест

и тегло.

 

И той откликне и ми заговори -

съчувства ми,

съветва ме с добро,

вратата на сърцето ми отвори

и влезе в него, чист

като сребро...

 

Любими мой, приятел и спасител,

мой съдник, изповедник,

храм свещен -

ти всичко с мен си поделил,

изпитал...

Дано си с мен до сетния ми ден!

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??