Когато ми е тъпо и нелепо -
със повод
или без да знам защо,
повиквам моя стих и в него леко
изливам болка, горест
и тегло.
И той откликне и ми заговори -
съчувства ми,
съветва ме с добро,
вратата на сърцето ми отвори
и влезе в него, чист
като сребро...
Любими мой, приятел и спасител,
мой съдник, изповедник,
храм свещен -
ти всичко с мен си поделил,
изпитал...
Дано си с мен до сетния ми ден!
© Славка Любенова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
