29 oct 2016, 13:44

Моят свят

  Poesía
531 1 0

И небето, и Земята

имат свое място в мен.

И водата, и тревата,

живеят ден след ден чрез мен.

В мен гнездата са си свили цвят и звук,

но не мислете, че ще изчезнат, ако ме няма тук.

И, никой няма да погледне

към теб със моите очи!

Никой няма как да чуе

музиката на душата ми как звучи!

Аз мога да ви нарисувам,

да ви разкажа, да ви изпея моя свят,

но никой няма да го преживее.

Никой няма да усети колко е богат!

Защото, той е мой! Вибрира в мене!

Защото аз съм в него

и живеем в нашето си време!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...