29 окт. 2016 г., 13:44

Моят свят

532 1 0

И небето, и Земята

имат свое място в мен.

И водата, и тревата,

живеят ден след ден чрез мен.

В мен гнездата са си свили цвят и звук,

но не мислете, че ще изчезнат, ако ме няма тук.

И, никой няма да погледне

към теб със моите очи!

Никой няма как да чуе

музиката на душата ми как звучи!

Аз мога да ви нарисувам,

да ви разкажа, да ви изпея моя свят,

но никой няма да го преживее.

Никой няма да усети колко е богат!

Защото, той е мой! Вибрира в мене!

Защото аз съм в него

и живеем в нашето си време!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...