Oct 29, 2016, 1:44 PM

Моят свят

  Poetry
530 1 0

И небето, и Земята

имат свое място в мен.

И водата, и тревата,

живеят ден след ден чрез мен.

В мен гнездата са си свили цвят и звук,

но не мислете, че ще изчезнат, ако ме няма тук.

И, никой няма да погледне

към теб със моите очи!

Никой няма как да чуе

музиката на душата ми как звучи!

Аз мога да ви нарисувам,

да ви разкажа, да ви изпея моя свят,

но никой няма да го преживее.

Никой няма да усети колко е богат!

Защото, той е мой! Вибрира в мене!

Защото аз съм в него

и живеем в нашето си време!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...