Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
11 jun 2019, 8:51

Моят татко 

  Poesía
1150 11 14

На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.

 

До нозете му камък с красиво сърце
става слънце и хляб му изпича.
После скача в реката и тръгва без цел,
и на рибите става сестриче.

 

Моят татко го гледа с далечни очи,
после хляба на залци разчупва
и ги хвърля по пет. А над всеки хвърчи
бяла птица, от капка излюпена.

 

Тези птици пътуват, но само насън,
затова са безплътни и меки.
И се стряскат дори от камбанния звън,
който кани на паша човека.

 

Моят татко ги храни с еднаква любов,
после слиза в реката и пее,
и реката отива на син водопой
за да може докрай да живее.

 

Щом утихне реката с изпрана душа,
моят татко с две риби си тръгва
там, където без път се отива пеша
и безкрайното също е кръгло.

 

Цвета Иванова 

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??