Моят вик
Днес мълча заслушана във ветровете,
които като котка по покривите тичат.
Драскат на спомените в бреговете,
буйни вълни в душата се свличат.
Поисках да се върне момичето в мене
с невинните му очи светът да видя.
Очи от прекрасната младост смутени,
без утайка от страдание и обиди.
И моят вик увисна, като нож забит,
на тишината в ствола непрогледен.
Проблесна реката и с гръб извит,
пое уморена в пътя си леден.
Зад мен останали са пътища и вятър,
целувката на първата ми истина.
И мойте вече изгубени приятели,
на времето някъде по пистите.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасен коментар си ми оставила, Иржи! Толкова много ми се прииска, да те прегърна и да ти благодаря! Нека те има, все така позитивна и вдъхновена!
-
Само на сън човек може да се върне в миналото, да се види млад, да се харесва, защото в действителност животът е като река, тече само напред! А заедно с промяната в хората, се променя и времето. А ти, Мини, би ли заменила всичко постигнато до сега не само с прекрасната си младост, но и с времето в което си живяла като такава? Затова по-добре си връщай спомените и добре, че
ги има. А нас- също! И ти си го постигнала в стиха си1 -
Петър, Дочка, благодаря ви приятели, нека имаме още спомени, които да топлят сърцата ни.
-
Прекрасно е, че ги имаме тези мили спомени, Миночка!
-
Миночка прекрасно, мил спомен за отминала младост, и вече спомен за
''мойте изгубените приятели ,на времето някъде по пистите...'' -
Ники, благодаря ти че прочете, коментира и постави стиха в любими.
Желая ти ден прекрасен и вдъхновен! -
Много ми хареса, Мини!
Разкош! -
Нина, благодаря ти че постави стиха в любими.
-
Дочка, много хубав коментар си ми оставила, зарадва ме. Бъди здрава и вдъхновена.
-
Благодаря ти мила, Ели, за хубавия коментар и за поставяне на стиха в любими. Бъди обичана от живота!
-
Благодаря ти, Петя, бъди здрава и все така вдъхновена!
-
"Зад мен останали са пътища и вятър,
целувката на първата ми истина."
Ще има още пътища и ветрове, и спомени
които да запълват празнотите... -
Времето ни открадва младостта, но никога не може да открадне спомените! Поздравления за хубавия стих, Миночка!
-
Не можем да върнем времето назад. Хареса ми!
-
Благодаря ти,Злати, че посещаваш страничката ми и оставяш хубави коментари.А поставяне на стиха в любими, ме направи много щастлива!
-
Вик на ума, осъзнаващ реалността и безпощадността на времето, и сърце, което носи спомените. Поздравления, Мини!
-
Благодаря ти,Тони, за коментара и за това, че постави стиха в любими. Нека имаш спокойна вечер!
-
Спомените за безвъзвратно изгубената младост парят и предизвикват вик! Поздравления, Мини!
-
Жени, благодаря ти от сърце!
Трогна ме! -
Сви ми се сърцето...
-
Благодаря ти, Младен, за хубавия коментар и за поставяне на стиха в любими! Бъди здрав и обичан от живота!
-
Великолепен стих ни поднасяш Миночка!
Стих за времето, което ни ограбва, но не може да ни отнеме спомените за невинността и за "изгубените приятели, на времето някъде по пистите".
Поздравление!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
