Животът мой, изтъркан от клишета,
примирен износвам като стара дреха...
Не се протри от дълга употреба,
а безбройни схватки своето си взеха...
И дупките разстрелват мойто тяло,
закърпвам ги със тъжните си песни...
Но не смогвам... Нови се отварят...
Стихове не раждам вече лесни!
Сега Шивачът мерките ми взима,
нов костюм без джобове сковава...
По него дупки после пак ще има !!!
Но няма да усетя как навява...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados