16.03.2008 г., 20:21

Моята дреха

1.2K 0 18

Животът мой, изтъркан от клишета,

примирен износвам като стара дреха...

Не се протри от дълга употреба,

а безбройни схватки своето си взеха...

 

 

 

И дупките разстрелват мойто тяло,

закърпвам ги със тъжните си песни...

Но не смогвам... Нови се отварят...

Стихове не раждам вече лесни!

 

 

Сега Шивачът мерките ми взима,

нов костюм без джобове сковава...

По него дупки после пак ще има !!!

Но няма да усетя как навява...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Творбите ти не са за един прочит и лесен коментар. Много дълбоки и с неверояте поглед! Не винаги коментирам, но дълго време прекарвам при теб. Благодаря Ти! Поздрави!!!
  • Животът - вихър все напред върти.
    Забързани обичаме,дерзаем
    и в театъра житейски ний играем...
    "Апродисменти" често ни разстрелват
    и с тъжни песни раните лекуваме...
    Но Пиесата продължава,приятелю...
    Рано е,да сменяме костюмите!
    Прегръщам те и очаквам новите ти стихове!
    С обич,Аги!
  • Върха си, Вълчо!!!
  • Стихотворение, което те кара да се върнеш и да го прочетеш отново!
    Поздрав!
  • Страхотен стих! Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...