16.03.2008 г., 20:21

Моята дреха

1.2K 0 18

Животът мой, изтъркан от клишета,

примирен износвам като стара дреха...

Не се протри от дълга употреба,

а безбройни схватки своето си взеха...

 

 

 

И дупките разстрелват мойто тяло,

закърпвам ги със тъжните си песни...

Но не смогвам... Нови се отварят...

Стихове не раждам вече лесни!

 

 

Сега Шивачът мерките ми взима,

нов костюм без джобове сковава...

По него дупки после пак ще има !!!

Но няма да усетя как навява...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Творбите ти не са за един прочит и лесен коментар. Много дълбоки и с неверояте поглед! Не винаги коментирам, но дълго време прекарвам при теб. Благодаря Ти! Поздрави!!!
  • Животът - вихър все напред върти.
    Забързани обичаме,дерзаем
    и в театъра житейски ний играем...
    "Апродисменти" често ни разстрелват
    и с тъжни песни раните лекуваме...
    Но Пиесата продължава,приятелю...
    Рано е,да сменяме костюмите!
    Прегръщам те и очаквам новите ти стихове!
    С обич,Аги!
  • Върха си, Вълчо!!!
  • Стихотворение, което те кара да се върнеш и да го прочетеш отново!
    Поздрав!
  • Страхотен стих! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...