Животът мой, изтъркан от клишета,
примирен износвам като стара дреха...
Не се протри от дълга употреба,
а безбройни схватки своето си взеха...
И дупките разстрелват мойто тяло,
закърпвам ги със тъжните си песни...
Но не смогвам... Нови се отварят...
Стихове не раждам вече лесни!
Сега Шивачът мерките ми взима,
нов костюм без джобове сковава...
По него дупки после пак ще има !!!
Но няма да усетя как навява...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
