7 jun 2011, 21:17

Моята истина

  Poesía » Otra
762 0 5

 

 

 

                                              МОЯТА  ИСТИНА

 

                                   Аз не тичам. Не спирам. Вървя - не едва.

                                   Пак срещам затворена все онази врата.

.                                  Този път ме извика една странна жена

                                  – Аз съм твоята  Истина. В своя дом си. Ела!

                                   С чужди пътува. Сред измами  живя.

                                   Стара стока  купува на висока цена -

                                   уж ти бяха приятели, а те… врагове.

                                  Аз те чаках  години и дни, часове…

                                  От твоето детство останаха те.

                                  Да се помним твоята майка ни завеща.

                                  - Открих те аз бедна, измъчена и сама -

                                  единствена Истина жива в света,

                                   отгледана в двора сред деца и цветя

                                   и сред бомбени ями, но с доброта.

                                   Няма вече да търся през деня и нощта

                                   Истина друга или фалшива лъжа,

                                   а с котарака износен и палячото стар,

                                   ще живея  при теб, в твоя свят - оживял.

 

 

                                                        Wali /Виолета Томова/

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...