7 июн. 2011 г., 21:17

Моята истина 

  Поэзия » Другая
597 0 5

 

 

 

                                              МОЯТА  ИСТИНА

 

                                   Аз не тичам. Не спирам. Вървя - не едва.

                                   Пак срещам затворена все онази врата.

.                                  Този път ме извика една странна жена

                                  – Аз съм твоята  Истина. В своя дом си. Ела!

                                   С чужди пътува. Сред измами  живя.

                                   Стара стока  купува на висока цена -

                                   уж ти бяха приятели, а те… врагове.

                                  Аз те чаках  години и дни, часове…

                                  От твоето детство останаха те.

                                  Да се помним твоята майка ни завеща.

                                  - Открих те аз бедна, измъчена и сама -

                                  единствена Истина жива в света,

                                   отгледана в двора сред деца и цветя

                                   и сред бомбени ями, но с доброта.

                                   Няма вече да търся през деня и нощта

                                   Истина друга или фалшива лъжа,

                                   а с котарака износен и палячото стар,

                                   ще живея  при теб, в твоя свят - оживял.

 

 

                                                        Wali /Виолета Томова/

 

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??