Моята истина
МОЯТА ИСТИНА
Аз не тичам. Не спирам. Вървя - не едва.
Пак срещам затворена все онази врата.
. Този път ме извика една странна жена
– Аз съм твоята Истина. В своя дом си. Ела!
С чужди пътува. Сред измами живя.
Стара стока купува на висока цена -
уж ти бяха приятели, а те… врагове.
Аз те чаках години и дни, часове…
От твоето детство останаха те.
Да се помним твоята майка ни завеща.
- Открих те аз бедна, измъчена и сама -
единствена Истина жива в света,
отгледана в двора сред деца и цветя
и сред бомбени ями, но с доброта.
Няма вече да търся през деня и нощта
Истина друга или фалшива лъжа,
а с котарака износен и палячото стар,
ще живея при теб, в твоя свят - оживял.
Wali /Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
С поздрав, Вили... 
