12 sept 2008, 22:52

Моята любов

1.7K 0 4

Моята любов

Любовта сладка прегръщам
и назад във времето се връщам.
Към щастливи дни се устремявам
и със спомени се забавлявам.

Там ние двама щастливи бяхме
и приятели вечни да бъдем щяхме.
След време любовта прекрасна
се превърна в афера страстна.

Изминаха месеци, години, векове
и излезнаха наяве всички наши ядове.
Карахме се двама непрестанно,
ти реши да скъсаме спонтанно.


Горчиви сълзи по тебе лях
и дните си пропилях...
Любовта не спирам да търся
и сълзите по теб да бърша...


P.S. Това е първото ми стихотворение. Мисля, че не се справих много добре, но ще продължа да се опитвам, докато бъда доволна от себе си и постигна това, което искам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • първично и неподправено
    стремежа към римата убива топлината...
    не я гони на всяка цена
    поздрави .. хубавичко е давай нататък! {}
  • Стихотворението е много и хубаво и съм сигурна,че няма да ти е последно!
  • Мисля, че ти дължа един коментар, след като даде първия си за мен! Шегувам се! Наистина е хубаво стихотворението ти, като за първо е прекрасно! Браво!
  • Справила си се много добре според мен . Не знам какво повече искаш!
    Браво много успехи за напред,и да ни радваш все с такива хубави стихове

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...