12.09.2008 г., 22:52

Моята любов

1.7K 0 4

Моята любов

Любовта сладка прегръщам
и назад във времето се връщам.
Към щастливи дни се устремявам
и със спомени се забавлявам.

Там ние двама щастливи бяхме
и приятели вечни да бъдем щяхме.
След време любовта прекрасна
се превърна в афера страстна.

Изминаха месеци, години, векове
и излезнаха наяве всички наши ядове.
Карахме се двама непрестанно,
ти реши да скъсаме спонтанно.


Горчиви сълзи по тебе лях
и дните си пропилях...
Любовта не спирам да търся
и сълзите по теб да бърша...


P.S. Това е първото ми стихотворение. Мисля, че не се справих много добре, но ще продължа да се опитвам, докато бъда доволна от себе си и постигна това, което искам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • първично и неподправено
    стремежа към римата убива топлината...
    не я гони на всяка цена
    поздрави .. хубавичко е давай нататък! {}
  • Стихотворението е много и хубаво и съм сигурна,че няма да ти е последно!
  • Мисля, че ти дължа един коментар, след като даде първия си за мен! Шегувам се! Наистина е хубаво стихотворението ти, като за първо е прекрасно! Браво!
  • Справила си се много добре според мен . Не знам какво повече искаш!
    Браво много успехи за напред,и да ни радваш все с такива хубави стихове

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...