Нека никога не се повтаря,
нека тъне във забрава!
Когато пак се приближавам,
момента да улавям,
да не стигам аз дотук,
да не чувам този плач и звук,
да не виждам сълзите
и на дявола искрите!
Нека никога да не повторя
тази грешка, таз умора,
нека никога не ме достигне
тази скръб и този плач,
този чакащ мой палач.
Нека това ми е урок,
а не просто един мой порок!
Нека никога да не забравя
сълзите, болката, жерава!
Господи, дай ми сили,
изгони тез чувства гнили.
Нека бъда по-добра,
да кресна някой ден "Ура!",
да видя сбъднати мечти
и щастието ми да личи.
Други да не огорчавам,
пред себе си и тебе чиста да оставам.
Ах, моля те от дън душа -
чуй моите слова
и, написани тук набързо, ей така,
нека стигнат твойте небеса!
© Славена Димитрова Todos los derechos reservados