Aug 18, 2011, 5:31 PM

Моята молба 

  Poetry » Other
468 0 0

Нека никога не се повтаря,

нека тъне във забрава!

Когато пак се приближавам,

момента да улавям,

да не стигам аз дотук,

да не чувам този плач и звук,

да не виждам сълзите

и на дявола искрите!

Нека никога да не повторя

тази грешка, таз умора,

нека никога не ме достигне

тази скръб и този плач,

този чакащ мой палач.

Нека това ми е урок,

а не просто един мой порок!

Нека никога да не забравя

сълзите, болката, жерава!

 

Господи, дай ми сили,

изгони тез чувства гнили.

Нека бъда по-добра,

да кресна някой ден "Ура!",

да видя сбъднати мечти

и щастието ми да личи.

Други да не огорчавам,

пред себе си и тебе чиста да оставам.

Ах, моля те от дън душа -

чуй моите слова

и, написани тук набързо, ей така,

нека стигнат твойте небеса!

© Славена Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??