18.08.2011 г., 17:31

Моята молба

593 0 0

Нека никога не се повтаря,

нека тъне във забрава!

Когато пак се приближавам,

момента да улавям,

да не стигам аз дотук,

да не чувам този плач и звук,

да не виждам сълзите

и на дявола искрите!

Нека никога да не повторя

тази грешка, таз умора,

нека никога не ме достигне

тази скръб и този плач,

този чакащ мой палач.

Нека това ми е урок,

а не просто един мой порок!

Нека никога да не забравя

сълзите, болката, жерава!

 

Господи, дай ми сили,

изгони тез чувства гнили.

Нека бъда по-добра,

да кресна някой ден "Ура!",

да видя сбъднати мечти

и щастието ми да личи.

Други да не огорчавам,

пред себе си и тебе чиста да оставам.

Ах, моля те от дън душа -

чуй моите слова

и, написани тук набързо, ей така,

нека стигнат твойте небеса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...