21 dic 2016, 21:14

Моята Муза

1.2K 0 9

 

                                                             Моята Муза

 

 

                                             Да пиша слаби стихове не искам,

                                             то  кой  ли  иска,  ала за беда,

                                             тя  мойта  Муза се оказа  стисла,

                                             не  дава  вдъхновение  така.

 

                                             Опитах  с  алкохол  –  не пие !?

                                             Със сладки, с торта, все пак е жена,

                                             а  тя  не  ще  отбой  да  бие,

                                             нацупи  се  и  взе  че ...  отлетя!

 

                                             Тогава пробвах се  без  нея,

                                             и  бълвах рими без  да спра.

                                             Получи  се: - Горкичката хартия,

                                             не  заслужаваше  това.

 

                                             И  тъй,  реших се  –  ще я чакам,

                                             не  може  вечно  да  е  с  друг.

                                             а сбърка ли да влезе в мойта стая,

                                             ще  я  накарам  да  остане  тук.

 

 

 

                                                                                  21/12/2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Паничаров Todos los derechos reservados

Не е в моя стил, но пък е Коледа и нека ни е весело!

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Така е! Музата не се гони, но дойде ли -не се пуска!
  • Ааа, не, това се отнася за моята муза! Една такава непостянна... хич не умея да я подмамя...
  • Поздравления за свежото стихче, Ицо!...
  • Не ми се струва твоята Муза да е отлитала някъде. Поздрави и усмивки и от мен!
  • Благодаря Ви приятели, признавам си че идеята идва от Володя Висоцки, но пък хумора си е лично мой.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...