Моята Муза
Моята Муза
Да пиша слаби стихове не искам,
то кой ли иска, ала за беда,
тя мойта Муза се оказа стисла,
не дава вдъхновение така.
Опитах с алкохол – не пие !?
Със сладки, с торта, все пак е жена,
а тя не ще отбой да бие,
нацупи се и взе че ... отлетя!
Тогава пробвах се без нея,
и бълвах рими без да спра.
Получи се: - Горкичката хартия,
не заслужаваше това.
И тъй, реших се – ще я чакам,
не може вечно да е с друг.
а сбърка ли да влезе в мойта стая,
ще я накарам да остане тук.
21/12/2016 г.
© Христо Паничаров All rights reserved.
