18 jun 2008, 14:03

Моята мъка

  Poesía
816 0 1

Искам с вас да споделя

моя мъка една,

как сестра ми любима

замина преди време за чужбина.

Отиде тя в началото сама

и дълго без работа стоя.

Но намерил се човек добър,

който бил и много мъдър.

И макар, че тя е чужденка,

оценил добрата й душа.

Работа веднага й предложил

и доверие на нея заложил.

Казва ми, че хубаво било,

макар далеч от майчино крило.

И питам ги често аз

няма ли да се върнат пак при нас.

Но отговорът им е "Не",

там ще останат засега поне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....