Jun 18, 2008, 2:03 PM

Моята мъка

  Poetry
814 0 1

Искам с вас да споделя

моя мъка една,

как сестра ми любима

замина преди време за чужбина.

Отиде тя в началото сама

и дълго без работа стоя.

Но намерил се човек добър,

който бил и много мъдър.

И макар, че тя е чужденка,

оценил добрата й душа.

Работа веднага й предложил

и доверие на нея заложил.

Казва ми, че хубаво било,

макар далеч от майчино крило.

И питам ги често аз

няма ли да се върнат пак при нас.

Но отговорът им е "Не",

там ще останат засега поне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....