18.06.2008 г., 14:03

Моята мъка

817 0 1

Искам с вас да споделя

моя мъка една,

как сестра ми любима

замина преди време за чужбина.

Отиде тя в началото сама

и дълго без работа стоя.

Но намерил се човек добър,

който бил и много мъдър.

И макар, че тя е чужденка,

оценил добрата й душа.

Работа веднага й предложил

и доверие на нея заложил.

Казва ми, че хубаво било,

макар далеч от майчино крило.

И питам ги често аз

няма ли да се върнат пак при нас.

Но отговорът им е "Не",

там ще останат засега поне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...