18.06.2008 г., 14:03

Моята мъка

815 0 1

Искам с вас да споделя

моя мъка една,

как сестра ми любима

замина преди време за чужбина.

Отиде тя в началото сама

и дълго без работа стоя.

Но намерил се човек добър,

който бил и много мъдър.

И макар, че тя е чужденка,

оценил добрата й душа.

Работа веднага й предложил

и доверие на нея заложил.

Казва ми, че хубаво било,

макар далеч от майчино крило.

И питам ги често аз

няма ли да се върнат пак при нас.

Но отговорът им е "Не",

там ще останат засега поне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...