2 jun 2019, 16:32

Моята мъка

  Poesía » Otra
841 0 1

Светът в мен се разпада...

нямащ вяра в нищо и никого...

нямащ абсолютно никаква надежда...

неспособна да мисля...

неспособна да чувствам...

напълно празна отвътре

не живея само съществувам...

в душата ми е пълен мрак...

не сърцето ми страда

то вече е разбито...

не страда и умалялото ми тяло...

мъчи се душата ми

не намираща утеха в нищо и никого

лута се в бездната и пропада все повече...

не виждащ смисъл да живея

заобиколен от ''семейство'' и  ''приятели"...

но сама в целия свят

не разбрана и потънала в меланхолия

без мечти без любов...

живееща в спомените...

намираща само един изход – смърт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Taylor MacCall Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се тези мисли да са само на лирическата. Понякога "светът се разпада", за да открием смисъла, който иначе не виждаме. Може за момента да не вярваш на никой и да е така, но има един на който да вярваш и това си ти. Пишеш хубаво, въпреки че е тъжно. Да, смъртта ни се струва понякога ,че е изход, но тя е изход от този живот и вход към друг от който никой не се е връщал.А може и да няма, затова излей цялата мъка в стиховете ,пиши още и се остави на течението на музата.Повярвай ми, ще те отнесе на спасителния остров на ново приятелство, любов, стих или дори само усмивка...Очаквам още твои произведения.Пиши! Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...