2 jun 2019, 16:32

Моята мъка

  Poesía » Otra
845 0 1

Светът в мен се разпада...

нямащ вяра в нищо и никого...

нямащ абсолютно никаква надежда...

неспособна да мисля...

неспособна да чувствам...

напълно празна отвътре

не живея само съществувам...

в душата ми е пълен мрак...

не сърцето ми страда

то вече е разбито...

не страда и умалялото ми тяло...

мъчи се душата ми

не намираща утеха в нищо и никого

лута се в бездната и пропада все повече...

не виждащ смисъл да живея

заобиколен от ''семейство'' и  ''приятели"...

но сама в целия свят

не разбрана и потънала в меланхолия

без мечти без любов...

живееща в спомените...

намираща само един изход – смърт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Taylor MacCall Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се тези мисли да са само на лирическата. Понякога "светът се разпада", за да открием смисъла, който иначе не виждаме. Може за момента да не вярваш на никой и да е така, но има един на който да вярваш и това си ти. Пишеш хубаво, въпреки че е тъжно. Да, смъртта ни се струва понякога ,че е изход, но тя е изход от този живот и вход към друг от който никой не се е връщал.А може и да няма, затова излей цялата мъка в стиховете ,пиши още и се остави на течението на музата.Повярвай ми, ще те отнесе на спасителния остров на ново приятелство, любов, стих или дори само усмивка...Очаквам още твои произведения.Пиши! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...