2.06.2019 г., 16:32

Моята мъка

836 0 1

Светът в мен се разпада...

нямащ вяра в нищо и никого...

нямащ абсолютно никаква надежда...

неспособна да мисля...

неспособна да чувствам...

напълно празна отвътре

не живея само съществувам...

в душата ми е пълен мрак...

не сърцето ми страда

то вече е разбито...

не страда и умалялото ми тяло...

мъчи се душата ми

не намираща утеха в нищо и никого

лута се в бездната и пропада все повече...

не виждащ смисъл да живея

заобиколен от ''семейство'' и  ''приятели"...

но сама в целия свят

не разбрана и потънала в меланхолия

без мечти без любов...

живееща в спомените...

намираща само един изход – смърт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Taylor MacCall Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надявам се тези мисли да са само на лирическата. Понякога "светът се разпада", за да открием смисъла, който иначе не виждаме. Може за момента да не вярваш на никой и да е така, но има един на който да вярваш и това си ти. Пишеш хубаво, въпреки че е тъжно. Да, смъртта ни се струва понякога ,че е изход, но тя е изход от този живот и вход към друг от който никой не се е връщал.А може и да няма, затова излей цялата мъка в стиховете ,пиши още и се остави на течението на музата.Повярвай ми, ще те отнесе на спасителния остров на ново приятелство, любов, стих или дори само усмивка...Очаквам още твои произведения.Пиши! Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...