Моята мъка

TaylorMaccall (Taylor MacCall)
5 0

Jun 2, 2019, 4:32 PM

Poetry » Other

552 0 1

Светът в мен се разпада...

нямащ вяра в нищо и никого...

нямащ абсолютно никаква надежда...

неспособна да мисля...

неспособна да чувствам...

напълно празна отвътре

не живея само съществувам...

в душата ми е пълен мрак...

не сърцето ми страда

то вече е разбито...

не страда и умалялото ми тяло...

мъчи се душата ми

не намираща утеха в нищо и никого

лута се в бездната и пропада все повече...

не виждащ смисъл да живея

заобиколен от ''семейство'' и ''приятели"...

но сама в целия свят

не разбрана и потънала в меланхолия

без мечти без любов...

живееща в спомените...

намираща само един изход – смърт!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2019-06-02T21:21:55+03:00

Надявам се тези мисли да са само на лирическата. Понякога "светът се разпада", за да открием смисъла, който иначе не виждаме. Може за момента да не вярваш на никой и да е така, но има един на който да вярваш и това си ти. Пишеш хубаво, въпреки че е тъжно. Да, смъртта ни се струва понякога ,че е изход, но тя е изход от този живот и вход към друг от който никой не се е връщал.А може и да няма, затова излей цялата мъка в стиховете ,пиши още и се остави на течението на музата.Повярвай ми, ще те отнесе на спасителния остров на ново приятелство, любов, стих или дори само усмивка...Очаквам още твои произведения.Пиши! Поздрави!