2 июн. 2019 г., 16:32

Моята мъка

837 0 1

Светът в мен се разпада...

нямащ вяра в нищо и никого...

нямащ абсолютно никаква надежда...

неспособна да мисля...

неспособна да чувствам...

напълно празна отвътре

не живея само съществувам...

в душата ми е пълен мрак...

не сърцето ми страда

то вече е разбито...

не страда и умалялото ми тяло...

мъчи се душата ми

не намираща утеха в нищо и никого

лута се в бездната и пропада все повече...

не виждащ смисъл да живея

заобиколен от ''семейство'' и  ''приятели"...

но сама в целия свят

не разбрана и потънала в меланхолия

без мечти без любов...

живееща в спомените...

намираща само един изход – смърт!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Taylor MacCall Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надявам се тези мисли да са само на лирическата. Понякога "светът се разпада", за да открием смисъла, който иначе не виждаме. Може за момента да не вярваш на никой и да е така, но има един на който да вярваш и това си ти. Пишеш хубаво, въпреки че е тъжно. Да, смъртта ни се струва понякога ,че е изход, но тя е изход от този живот и вход към друг от който никой не се е връщал.А може и да няма, затова излей цялата мъка в стиховете ,пиши още и се остави на течението на музата.Повярвай ми, ще те отнесе на спасителния остров на ново приятелство, любов, стих или дори само усмивка...Очаквам още твои произведения.Пиши! Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...