Моята Нафора

Poesía » Otra

1.4K 0 26

Моята нафора

Вървя по пътека тиха,

отрупана с нежни листенца от цвят.

Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа

тънко и тъжно те звънят,

накичиха моите стъпала,

искат с нежност да ме облекат,

събрах ги леко, и в шепа скътала -

погледнах ги! И ги разпознах - те са моята нафора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimamina (Мина Конарова)

Благодаря Ви - Иван и Калина!

2012-11-24T17:03:09+02:00
kali (Калина)

Колко е хубаво! Не знаех за тази нафора. Поздравления!

2012-11-23T09:56:27+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Много, много ми хареса! Благодаря за капката спокойствие и нежност в този груб свят!

2012-10-04T11:00:09+03:00
atria (Ана Стоянова)

Много нежен стих.Хареса ми!
"Вървя по пътека тиха,
отрупана с нежни листенца от цвят.
Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
тънко и тъжно те звънят,"
Де да можех и да я нарисувам тази поетична картина ...

2012-08-31T06:16:42+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Благодаря ви - Любомира и Сиси!

2012-08-24T11:15:36+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0