Моята Нафора

Poesía » Otra

1.4K 0 26

Моята нафора

Вървя по пътека тиха,

отрупана с нежни листенца от цвят.

Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа

тънко и тъжно те звънят,

накичиха моите стъпала,

искат с нежност да ме облекат,

събрах ги леко, и в шепа скътала -

погледнах ги! И ги разпознах - те са моята нафора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimamina (Мина Конарова)

Благодаря Ви - Иван и Калина!

2012-11-24T17:03:09+02:00
kali (Калина)

Колко е хубаво! Не знаех за тази нафора. Поздравления!

2012-11-23T09:56:27+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Много, много ми хареса! Благодаря за капката спокойствие и нежност в този груб свят!

2012-10-04T11:00:09+03:00
atria (Ана Стоянова)

Много нежен стих.Хареса ми!
"Вървя по пътека тиха,
отрупана с нежни листенца от цвят.
Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
тънко и тъжно те звънят,"
Де да можех и да я нарисувам тази поетична картина ...

2012-08-31T06:16:42+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Благодаря ви - Любомира и Сиси!

2012-08-24T11:15:36+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0