Моята Нафора

Poesía » Otra

1.4K 0 26

Моята нафора

Вървя по пътека тиха,

отрупана с нежни листенца от цвят.

Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа

тънко и тъжно те звънят,

накичиха моите стъпала,

искат с нежност да ме облекат,

събрах ги леко, и в шепа скътала -

погледнах ги! И ги разпознах - те са моята нафора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimamina (Мина Конарова)

Благодаря Ви - Иван и Калина!

2012-11-24T17:03:09+02:00
kali (Калина)

Колко е хубаво! Не знаех за тази нафора. Поздравления!

2012-11-23T09:56:27+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Много, много ми хареса! Благодаря за капката спокойствие и нежност в този груб свят!

2012-10-04T11:00:09+03:00
atria (Ана Стоянова)

Много нежен стих.Хареса ми!
"Вървя по пътека тиха,
отрупана с нежни листенца от цвят.
Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
тънко и тъжно те звънят,"
Де да можех и да я нарисувам тази поетична картина ...

2012-08-31T06:16:42+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Благодаря ви - Любомира и Сиси!

2012-08-24T11:15:36+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0