17 июл. 2012 г., 22:50

Моята Нафора

1.4K 0 26

 

Моята нафора

 

Вървя по пътека тиха,

отрупана с нежни листенца от цвят.

Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа

тънко и тъжно те звънят,

 

накичиха моите стъпала,

искат с нежност да ме облекат,

събрах ги леко, и в шепа скътала -

погледнах ги! И ги разпознах - те са моята  нафора!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви - Иван и Калина!
  • Колко е хубаво! Не знаех за тази нафора. Поздравления!
  • Много, много ми хареса! Благодаря за капката спокойствие и нежност в този груб свят!
  • Много нежен стих.Хареса ми!
    "Вървя по пътека тиха,
    отрупана с нежни листенца от цвят.
    Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
    тънко и тъжно те звънят,"
    Де да можех и да я нарисувам тази поетична картина ...
  • Благодаря ви - Любомира и Сиси!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...