Jul 17, 2012, 10:50 PM

Моята Нафора

  Poetry » Other
1.4K 0 26

 

Моята нафора

 

Вървя по пътека тиха,

отрупана с нежни листенца от цвят.

Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа

тънко и тъжно те звънят,

 

накичиха моите стъпала,

искат с нежност да ме облекат,

събрах ги леко, и в шепа скътала -

погледнах ги! И ги разпознах - те са моята  нафора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви - Иван и Калина!
  • Колко е хубаво! Не знаех за тази нафора. Поздравления!
  • Много, много ми хареса! Благодаря за капката спокойствие и нежност в този груб свят!
  • Много нежен стих.Хареса ми!
    "Вървя по пътека тиха,
    отрупана с нежни листенца от цвят.
    Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
    тънко и тъжно те звънят,"
    Де да можех и да я нарисувам тази поетична картина ...
  • Благодаря ви - Любомира и Сиси!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...