Jul 17, 2012, 10:50 PM

Моята Нафора

  Poetry » Other
1.4K 0 26

 

Моята нафора

 

Вървя по пътека тиха,

отрупана с нежни листенца от цвят.

Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа

тънко и тъжно те звънят,

 

накичиха моите стъпала,

искат с нежност да ме облекат,

събрах ги леко, и в шепа скътала -

погледнах ги! И ги разпознах - те са моята  нафора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви - Иван и Калина!
  • Колко е хубаво! Не знаех за тази нафора. Поздравления!
  • Много, много ми хареса! Благодаря за капката спокойствие и нежност в този груб свят!
  • Много нежен стих.Хареса ми!
    "Вървя по пътека тиха,
    отрупана с нежни листенца от цвят.
    Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
    тънко и тъжно те звънят,"
    Де да можех и да я нарисувам тази поетична картина ...
  • Благодаря ви - Любомира и Сиси!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...