18 may 2010, 10:01

Моята обич 

  Poesía » De amor
721 0 4

Сън ли ти беше по моите клепачи?
В утрото тръпнеща взора си диреше,
морна заспиваше на жадните устни
и със зората в роса се превръщаше.
Вятър ли беше? Щеше да стихнеш.
Буря да беше, навилняла ти щеше.
Ноева стряха  съм, за да се скриеш,
гълъбица на клюнче с маслинено клонче.
Сред пустинните пясъци тих съм оазис,
сенчица палмова от жар да те пазя.
Водица от моите устни, да те наквася.
С мойта безсъница да те  полазя.
Пряспа лавинна даже да беше,
щеше на пара от дъха ми да станеше.
Колкото бягах, по мен се лепеше.
В мене гнездото си, Обич ти виеше.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??