Моята обич
Сън ли ти беше по моите клепачи?
В утрото тръпнеща взора си диреше,
морна заспиваше на жадните устни
и със зората в роса се превръщаше.
Вятър ли беше? Щеше да стихнеш.
Буря да беше, навилняла ти щеше.
Ноева стряха съм, за да се скриеш,
гълъбица на клюнче с маслинено клонче.
Сред пустинните пясъци тих съм оазис,
сенчица палмова от жар да те пазя.
Водица от моите устни, да те наквася.
С мойта безсъница да те полазя.
Пряспа лавинна даже да беше,
щеше на пара от дъха ми да станеше.
Колкото бягах, по мен се лепеше.
В мене гнездото си, Обич ти виеше.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
