31 ago 2008, 20:26

Моята обич 

  Poesía
795 0 12

Небесна сянка

е дъхът ми молещ,

безбрежна обич крия

във гласа си тровещ.

Ръцете ми магични

знаят как да те докоснат,

да вземат силата ти магнетична.

Да дарят любов и твойта да отнемат.

А моята любов, дори трагична,

красива в свойта самота,

изгаря винаги до пепел, до молитва,

за да пречисти потъмнелите сърца.

И винаги е болка да обичам,

сълзите ми превръщат се в порой,

тъгата ми в очите стихва,

едва когато, тръгвайки си, зная, че си мой... 

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??