31.08.2008 г., 20:26 ч.

Моята обич 

  Поезия
852 0 12

Небесна сянка

е дъхът ми молещ,

безбрежна обич крия

във гласа си тровещ.

Ръцете ми магични

знаят как да те докоснат,

да вземат силата ти магнетична.

Да дарят любов и твойта да отнемат.

А моята любов, дори трагична,

красива в свойта самота,

изгаря винаги до пепел, до молитва,

за да пречисти потъмнелите сърца.

И винаги е болка да обичам,

сълзите ми превръщат се в порой,

тъгата ми в очите стихва,

едва когато, тръгвайки си, зная, че си мой... 

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??