Моята обич
Небесна сянка
е дъхът ми молещ,
безбрежна обич крия
във гласа си тровещ.
Ръцете ми магични
знаят как да те докоснат,
да вземат силата ти магнетична.
Да дарят любов и твойта да отнемат.
А моята любов, дори трагична,
красива в свойта самота,
изгаря винаги до пепел, до молитва,
за да пречисти потъмнелите сърца.
И винаги е болка да обичам,
сълзите ми превръщат се в порой,
тъгата ми в очите стихва,
едва когато, тръгвайки си, зная, че си мой...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
