Aug 31, 2008, 8:26 PM
Моята обич
Небесна сянка
е дъхът ми молещ,
безбрежна обич крия
във гласа си тровещ.
Ръцете ми магични
знаят как да те докоснат,
да вземат силата ти магнетична.
Да дарят любов и твойта да отнемат.
А моята любов, дори трагична,
красива в свойта самота,
изгаря винаги до пепел, до молитва,
за да пречисти потъмнелите сърца.
И винаги е болка да обичам,
сълзите ми превръщат се в порой,
тъгата ми в очите стихва,
едва когато, тръгвайки си, зная, че си мой...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Я виж ти тази розичка какви е почнала да ги реди...
:P -
Тъжна е лирическата!!!Но стихът е прекрасен!!!
Поздрави!!! -
любовта е може би повече болка...тъжен красив стих...
с обич, Теди. -
И винаги е болка да обичам
Поздрав! -
Поздравления и от мен!!!
-
"И винаги е болка да обичам,
сълзите ми превръщат се в порой,
тъгата ми в очите стихва,
едва когато, тръгвайки си, зная, че си мой..."
Това най ми допадна от стихотворението -
тъжничко и нежно...
поздрав ! -
Тъжно.. Добър стих.
-
Красиво е, нежно
-
И аз!
-
Идейно! Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
s7r (Валери Шуманов) Те розичките са опасни нали знаеш