Моята обич

Poetry

1K 0 12

Небесна сянка

е дъхът ми молещ,

безбрежна обич крия

във гласа си тровещ.

Ръцете ми магични

знаят как да те докоснат,

да вземат силата ти магнетична.

Да дарят любов и твойта да отнемат.

А моята любов, дори трагична,

красива в свойта самота,

изгаря винаги до пепел, до молитва,

за да пречисти потъмнелите сърца.

И винаги е болка да обичам,

сълзите ми превръщат се в порой,

тъгата ми в очите стихва,

едва когато, тръгвайки си, зная, че си мой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

the_r0se (Теодора Драгиева)

Благодарна съм на всички коментирали,оценили и прочели
s7r (Валери Шуманов) Те розичките са опасни нали знаеш

2008-09-05T19:54:54+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Я виж ти тази розичка какви е почнала да ги реди... :P

2008-09-02T14:27:06+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Тъжна е лирическата!!!Но стихът е прекрасен!!!
Поздрави!!!

2008-09-02T07:54:07+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

любовта е може би повече болка...тъжен красив стих...
с обич, Теди.

2008-09-01T21:27:19+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

И винаги е болка да обичам

Поздрав!

2008-09-01T19:31:08+03:00