21 sept 2011, 19:23

Моята песен за човека

822 0 2

 

 

                                                               Свят на пари и интриги

                                                           изпива отвътре всеки от нас.

                                                          Стават все по-малко добрите

                                                                 хора  час подир час.

 

 .

                                                                 Последни дъх ний

                                                           губим във борбата с тях.

                                              Надеждата постепенно става на прах,

                                           а след това изгубва се в гъст и черен мрак.

 

 

                                                         Тегне тази сянка над нас,

                                                              не ù се вижда краят.

                                                       Дали с подкупи  и лъжи  ще

                                                             стигнете във Рая?!

 

                                                          Останахме без чест

                                                       и грам достойнство няма.

                                                       Изпадаме в дълбока яма.

                                                Позор залива ни от вси страни,

                                                           убива нашите души.

 

                                                  Човечност - ни капка не остана,

                                                      състрадание - изпари се то.

                                                         Всичко измерва се с

                                                           въпроса  “колко”.

 

                                                   Измами и лъжи върлуват

                                                              в този свят,

                                          превръщат го в потенциален Ад.

 

                                              Бореха се Левски… Ботев за

                                            идеала, а сега къде остана той?

                                             Потъна мигом във забрава

                                                     след Великия бой.                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна-Мария Мингова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този свят за едни е Рая, а за други си е Ад! Но истински!
    А въпросите, коите тревожат едно младо момиче, би трябвало да тревожат и побелелите глави, но уви...
  • Страхотно!!! Браво! Продължавай все така!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...