21.09.2011 г., 19:23

Моята песен за човека

819 0 2

 

 

                                                               Свят на пари и интриги

                                                           изпива отвътре всеки от нас.

                                                          Стават все по-малко добрите

                                                                 хора  час подир час.

 

 .

                                                                 Последни дъх ний

                                                           губим във борбата с тях.

                                              Надеждата постепенно става на прах,

                                           а след това изгубва се в гъст и черен мрак.

 

 

                                                         Тегне тази сянка над нас,

                                                              не ù се вижда краят.

                                                       Дали с подкупи  и лъжи  ще

                                                             стигнете във Рая?!

 

                                                          Останахме без чест

                                                       и грам достойнство няма.

                                                       Изпадаме в дълбока яма.

                                                Позор залива ни от вси страни,

                                                           убива нашите души.

 

                                                  Човечност - ни капка не остана,

                                                      състрадание - изпари се то.

                                                         Всичко измерва се с

                                                           въпроса  “колко”.

 

                                                   Измами и лъжи върлуват

                                                              в този свят,

                                          превръщат го в потенциален Ад.

 

                                              Бореха се Левски… Ботев за

                                            идеала, а сега къде остана той?

                                             Потъна мигом във забрава

                                                     след Великия бой.                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Мингова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този свят за едни е Рая, а за други си е Ад! Но истински!
    А въпросите, коите тревожат едно младо момиче, би трябвало да тревожат и побелелите глави, но уви...
  • Страхотно!!! Браво! Продължавай все така!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...