21.09.2011 г., 19:23

Моята песен за човека

815 0 2

 

 

                                                               Свят на пари и интриги

                                                           изпива отвътре всеки от нас.

                                                          Стават все по-малко добрите

                                                                 хора  час подир час.

 

 .

                                                                 Последни дъх ний

                                                           губим във борбата с тях.

                                              Надеждата постепенно става на прах,

                                           а след това изгубва се в гъст и черен мрак.

 

 

                                                         Тегне тази сянка над нас,

                                                              не ù се вижда краят.

                                                       Дали с подкупи  и лъжи  ще

                                                             стигнете във Рая?!

 

                                                          Останахме без чест

                                                       и грам достойнство няма.

                                                       Изпадаме в дълбока яма.

                                                Позор залива ни от вси страни,

                                                           убива нашите души.

 

                                                  Човечност - ни капка не остана,

                                                      състрадание - изпари се то.

                                                         Всичко измерва се с

                                                           въпроса  “колко”.

 

                                                   Измами и лъжи върлуват

                                                              в този свят,

                                          превръщат го в потенциален Ад.

 

                                              Бореха се Левски… Ботев за

                                            идеала, а сега къде остана той?

                                             Потъна мигом във забрава

                                                     след Великия бой.                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Мингова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този свят за едни е Рая, а за други си е Ад! Но истински!
    А въпросите, коите тревожат едно младо момиче, би трябвало да тревожат и побелелите глави, но уви...
  • Страхотно!!! Браво! Продължавай все така!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...