21 сент. 2011 г., 19:23

Моята песен за човека

816 0 2

 

 

                                                               Свят на пари и интриги

                                                           изпива отвътре всеки от нас.

                                                          Стават все по-малко добрите

                                                                 хора  час подир час.

 

 .

                                                                 Последни дъх ний

                                                           губим във борбата с тях.

                                              Надеждата постепенно става на прах,

                                           а след това изгубва се в гъст и черен мрак.

 

 

                                                         Тегне тази сянка над нас,

                                                              не ù се вижда краят.

                                                       Дали с подкупи  и лъжи  ще

                                                             стигнете във Рая?!

 

                                                          Останахме без чест

                                                       и грам достойнство няма.

                                                       Изпадаме в дълбока яма.

                                                Позор залива ни от вси страни,

                                                           убива нашите души.

 

                                                  Човечност - ни капка не остана,

                                                      състрадание - изпари се то.

                                                         Всичко измерва се с

                                                           въпроса  “колко”.

 

                                                   Измами и лъжи върлуват

                                                              в този свят,

                                          превръщат го в потенциален Ад.

 

                                              Бореха се Левски… Ботев за

                                            идеала, а сега къде остана той?

                                             Потъна мигом във забрава

                                                     след Великия бой.                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна-Мария Мингова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този свят за едни е Рая, а за други си е Ад! Но истински!
    А въпросите, коите тревожат едно младо момиче, би трябвало да тревожат и побелелите глави, но уви...
  • Страхотно!!! Браво! Продължавай все така!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...