1 nov 2007, 16:25

Моята приказка без хепи енд 

  Poesía » De amor
703 0 7

Живея отдавна без твоите устни,

живея отдавна без мъжки ръце.

В живота не срещнах свлячи изкусни,

в живота не срещнах аз сродно сърце.

Без време изгубих във мене жената,

без време изчезна във мене страстта...

Отдавна не мога да чакам съдбата

насила да води при мен любовта...

За мене в живота ти беше единствен -

не искаше нищо, а обич дари.

Но те намерих един ден твърде замислен,

тогава ти мислеше да ме напуснеш, нали?

Не мина и месец и ти ми го стори -

остави ме с живота да се боря сама.

Тогава, сломена от много неволи,

ми се прииска да посегна дори към смъртта...

Но има ли смисъл от моята гибел?

Нима аз ще стана във гроб по-добра?

Нима ти тогава ще бъдеш различен?

Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

 

© Надежда Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както винаги съм казвала - невероятно
  • Благодаря на всички за хубавите думи и идеи а аз няма да спра до тук
  • Хубаво почва. Има го проблема с ритъма, почва точно в средата на третото четиристишие, но според мен едно леко пренареждане на думите ще го оправи и стихчето ще си стане грейт.
    Успех
  • Добре дошла ,успех !!!
    Много добър стих като за начало
  • Браво! Стартираш чудесно! Относно това, че се губел ритъмът - според мен не се губи, но ако махнеш последните 4 строфи и свършва до:

    Нима ти тогава ще бъдеш различен?

    Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

    ще бъде много по-въздействащо, по-звучно и по-смислено. И освен това ще остави послание, че със смъртта не си подаряваш по-щастлива любов
  • Харесва ми:>
  • Добре дошла!
    Хареса ми, но на места се губи ритъма!
    Но ще се справиш, убедена съм!
Propuestas
: ??:??