1 нояб. 2007 г., 16:25

Моята приказка без хепи енд

903 0 7

Живея отдавна без твоите устни,

живея отдавна без мъжки ръце.

В живота не срещнах свлячи изкусни,

в живота не срещнах аз сродно сърце.

Без време изгубих във мене жената,

без време изчезна във мене страстта...

Отдавна не мога да чакам съдбата

насила да води при мен любовта...

За мене в живота ти беше единствен -

не искаше нищо, а обич дари.

Но те намерих един ден твърде замислен,

тогава ти мислеше да ме напуснеш, нали?

Не мина и месец и ти ми го стори -

остави ме с живота да се боря сама.

Тогава, сломена от много неволи,

ми се прииска да посегна дори към смъртта...

Но има ли смисъл от моята гибел?

Нима аз ще стана във гроб по-добра?

Нима ти тогава ще бъдеш различен?

Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както винаги съм казвала - невероятно
  • Благодаря на всички за хубавите думи и идеи а аз няма да спра до тук
  • Хубаво почва. Има го проблема с ритъма, почва точно в средата на третото четиристишие, но според мен едно леко пренареждане на думите ще го оправи и стихчето ще си стане грейт.
    Успех
  • Добре дошла ,успех !!!
    Много добър стих като за начало
  • Браво! Стартираш чудесно! Относно това, че се губел ритъмът - според мен не се губи, но ако махнеш последните 4 строфи и свършва до:

    Нима ти тогава ще бъдеш различен?

    Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

    ще бъде много по-въздействащо, по-звучно и по-смислено. И освен това ще остави послание, че със смъртта не си подаряваш по-щастлива любов

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...