1 нояб. 2007 г., 16:25

Моята приказка без хепи енд

902 0 7

Живея отдавна без твоите устни,

живея отдавна без мъжки ръце.

В живота не срещнах свлячи изкусни,

в живота не срещнах аз сродно сърце.

Без време изгубих във мене жената,

без време изчезна във мене страстта...

Отдавна не мога да чакам съдбата

насила да води при мен любовта...

За мене в живота ти беше единствен -

не искаше нищо, а обич дари.

Но те намерих един ден твърде замислен,

тогава ти мислеше да ме напуснеш, нали?

Не мина и месец и ти ми го стори -

остави ме с живота да се боря сама.

Тогава, сломена от много неволи,

ми се прииска да посегна дори към смъртта...

Но има ли смисъл от моята гибел?

Нима аз ще стана във гроб по-добра?

Нима ти тогава ще бъдеш различен?

Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както винаги съм казвала - невероятно
  • Благодаря на всички за хубавите думи и идеи а аз няма да спра до тук
  • Хубаво почва. Има го проблема с ритъма, почва точно в средата на третото четиристишие, но според мен едно леко пренареждане на думите ще го оправи и стихчето ще си стане грейт.
    Успех
  • Добре дошла ,успех !!!
    Много добър стих като за начало
  • Браво! Стартираш чудесно! Относно това, че се губел ритъмът - според мен не се губи, но ако махнеш последните 4 строфи и свършва до:

    Нима ти тогава ще бъдеш различен?

    Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

    ще бъде много по-въздействащо, по-звучно и по-смислено. И освен това ще остави послание, че със смъртта не си подаряваш по-щастлива любов

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...