1 нояб. 2007 г., 16:25

Моята приказка без хепи енд

900 0 7

Живея отдавна без твоите устни,

живея отдавна без мъжки ръце.

В живота не срещнах свлячи изкусни,

в живота не срещнах аз сродно сърце.

Без време изгубих във мене жената,

без време изчезна във мене страстта...

Отдавна не мога да чакам съдбата

насила да води при мен любовта...

За мене в живота ти беше единствен -

не искаше нищо, а обич дари.

Но те намерих един ден твърде замислен,

тогава ти мислеше да ме напуснеш, нали?

Не мина и месец и ти ми го стори -

остави ме с живота да се боря сама.

Тогава, сломена от много неволи,

ми се прииска да посегна дори към смъртта...

Но има ли смисъл от моята гибел?

Нима аз ще стана във гроб по-добра?

Нима ти тогава ще бъдеш различен?

Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както винаги съм казвала - невероятно
  • Благодаря на всички за хубавите думи и идеи а аз няма да спра до тук
  • Хубаво почва. Има го проблема с ритъма, почва точно в средата на третото четиристишие, но според мен едно леко пренареждане на думите ще го оправи и стихчето ще си стане грейт.
    Успех
  • Добре дошла ,успех !!!
    Много добър стих като за начало
  • Браво! Стартираш чудесно! Относно това, че се губел ритъмът - според мен не се губи, но ако махнеш последните 4 строфи и свършва до:

    Нима ти тогава ще бъдеш различен?

    Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?

    ще бъде много по-въздействащо, по-звучно и по-смислено. И освен това ще остави послание, че със смъртта не си подаряваш по-щастлива любов

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...