Моята приказка без хепи енд
Живея отдавна без твоите устни,
живея отдавна без мъжки ръце.
В живота не срещнах свлячи изкусни,
в живота не срещнах аз сродно сърце.
Без време изгубих във мене жената,
без време изчезна във мене страстта...
Отдавна не мога да чакам съдбата
насила да води при мен любовта...
За мене в живота ти беше единствен -
не искаше нищо, а обич дари.
Но те намерих един ден твърде замислен,
тогава ти мислеше да ме напуснеш, нали?
Не мина и месец и ти ми го стори -
остави ме с живота да се боря сама.
Тогава, сломена от много неволи,
ми се прииска да посегна дори към смъртта...
Но има ли смисъл от моята гибел?
Нима аз ще стана във гроб по-добра?
Нима ти тогава ще бъдеш различен?
Нима ще поискаш да ме върнеш в нощта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кръстева Всички права запазени
