5 abr 2008, 18:12

Моята първа обич

1.2K 0 2
Аз обичах прекрасен младеж
и вярвах винаги в него, но
моята обич беше убита
и то беше убита от него.


Някой попречи на нашата дружба.
Завинаги с него ни раздели,
аз го обичах, но нямаше смисъл,
той имаше други мечти.


Той обичаше друго момиче
и може би мразеше мен.
За него тя беше кокиче и
слънце в пролетен ден.


Те се обичаха!
Друго обаче не знам.
Не зная обаче как бих могла
да обикна друг път така!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих за несподелените чувства! Но някой ден ще съжаляваш,че си написала така, защото животът се променя и ти поднася много новости, на които ще ти е трудно да повярваш!
  • Ех несподелена любов! Знам какво е! Но мила аз мисля,че пак ще обичаш! Просто ти трябва време да го забравиш! А дали ще е така времето ще покаже!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...