5 abr 2008, 18:12

Моята първа обич 

  Poesía » De amor
989 0 2
Аз обичах прекрасен младеж
и вярвах винаги в него, но
моята обич беше убита
и то беше убита от него.


Някой попречи на нашата дружба.
Завинаги с него ни раздели,
аз го обичах, но нямаше смисъл,
той имаше други мечти.


Той обичаше друго момиче
и може би мразеше мен.
За него тя беше кокиче и
слънце в пролетен ден.


Те се обичаха!
Друго обаче не знам.
Не зная обаче как бих могла
да обикна друг път така!!!

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих за несподелените чувства! Но някой ден ще съжаляваш,че си написала така, защото животът се променя и ти поднася много новости, на които ще ти е трудно да повярваш!
  • Ех несподелена любов! Знам какво е! Но мила аз мисля,че пак ще обичаш! Просто ти трябва време да го забравиш! А дали ще е така времето ще покаже!
Propuestas
: ??:??