5 апр. 2008 г., 18:12

Моята първа обич

1.2K 0 2
Аз обичах прекрасен младеж
и вярвах винаги в него, но
моята обич беше убита
и то беше убита от него.


Някой попречи на нашата дружба.
Завинаги с него ни раздели,
аз го обичах, но нямаше смисъл,
той имаше други мечти.


Той обичаше друго момиче
и може би мразеше мен.
За него тя беше кокиче и
слънце в пролетен ден.


Те се обичаха!
Друго обаче не знам.
Не зная обаче как бих могла
да обикна друг път така!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих за несподелените чувства! Но някой ден ще съжаляваш,че си написала така, защото животът се променя и ти поднася много новости, на които ще ти е трудно да повярваш!
  • Ех несподелена любов! Знам какво е! Но мила аз мисля,че пак ще обичаш! Просто ти трябва време да го забравиш! А дали ще е така времето ще покаже!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...