Apr 5, 2008, 6:12 PM

Моята първа обич

  Poetry » Love
1.2K 0 2
Аз обичах прекрасен младеж
и вярвах винаги в него, но
моята обич беше убита
и то беше убита от него.


Някой попречи на нашата дружба.
Завинаги с него ни раздели,
аз го обичах, но нямаше смисъл,
той имаше други мечти.


Той обичаше друго момиче
и може би мразеше мен.
За него тя беше кокиче и
слънце в пролетен ден.


Те се обичаха!
Друго обаче не знам.
Не зная обаче как бих могла
да обикна друг път така!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих за несподелените чувства! Но някой ден ще съжаляваш,че си написала така, защото животът се променя и ти поднася много новости, на които ще ти е трудно да повярваш!
  • Ех несподелена любов! Знам какво е! Но мила аз мисля,че пак ще обичаш! Просто ти трябва време да го забравиш! А дали ще е така времето ще покаже!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...