5.04.2008 г., 18:12

Моята първа обич

1.2K 0 2
Аз обичах прекрасен младеж
и вярвах винаги в него, но
моята обич беше убита
и то беше убита от него.


Някой попречи на нашата дружба.
Завинаги с него ни раздели,
аз го обичах, но нямаше смисъл,
той имаше други мечти.


Той обичаше друго момиче
и може би мразеше мен.
За него тя беше кокиче и
слънце в пролетен ден.


Те се обичаха!
Друго обаче не знам.
Не зная обаче как бих могла
да обикна друг път така!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих за несподелените чувства! Но някой ден ще съжаляваш,че си написала така, защото животът се променя и ти поднася много новости, на които ще ти е трудно да повярваш!
  • Ех несподелена любов! Знам какво е! Но мила аз мисля,че пак ще обичаш! Просто ти трябва време да го забравиш! А дали ще е така времето ще покаже!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...