Моята рекичка
Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада
промива моето сърце.
А със зелената наслада
измива моето лице.
Игрива, таз вода изтича
забързана към своя край.
И в лудостта си водна тича
да се превърне в морски рай.
И на брега се аз досещам,
че виждам своя си живот.
И с тялото си чак усещам,
че си изтича моят вот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
