Моята родина
Миг прекрасен в този ден,
чувствата пробужда в мен.
Как уханни днеска са цветята
и колко чиста и красива е росата.
Косите дълги сплитам си на плитка,
на славейчето песента до мен долита
и слънцето тъй нежно ме докосва,
очите си затварям - в миг ме омагьосва.
Протягам силно длани към небето,
до лудост бие в мен сърцето,
че туй пред мен е моята родина -
една единствена, със други несравнима!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
