Моята родина
Миг прекрасен в този ден,
чувствата пробужда в мен.
Как уханни днеска са цветята
и колко чиста и красива е росата.
Косите дълги сплитам си на плитка,
на славейчето песента до мен долита
и слънцето тъй нежно ме докосва,
очите си затварям - в миг ме омагьосва.
Протягам силно длани към небето,
до лудост бие в мен сърцето,
че туй пред мен е моята родина -
една единствена, със други несравнима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Всички права запазени
