1.12.2006 г., 0:39 ч.

Моята родина 

  Поезия
1200 0 3
Миг прекрасен в този ден, чувствата пробужда в мен. Как уханни днеска са цветята и колко чиста и красива е росата. Косите дълги сплитам си на плитка, на славейчето песента до мен долита и слънцето тъй нежно ме докосва, очите си затварям - в миг ме омагьосва. Протягам силно длани към небето, до лудост бие в мен сърцето, че туй пред мен е моята родина - една единствена, със други несравнима!

© Мони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??